МЕДИАЦИЯ И ИЗВЪНСЪДЕБНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ

МЕДИАЦИЯТА е доброволна, неформална и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице - медиатор подпомага спорещите сами и по своя воля да постигнат взаимноприемливо за тях споразумение.

Медиацията е възможност за бързо, евтино и ефикасно разрешаване на правни и неправни спорове. Провежда се в неформална обстановка и в удобно за страните време.

Медиацията е процедура, която дава на спорещите свободата и отговорността сами да определят собствените си интереси и приоритети, да контролират процедурата и изхода от спора, да запазят и възстановят взаимоoтношенията си.

Медиаторът ръководи процедурата по медиация. Той улеснява общуването между спорещите и безпристрастно ги подпомага да открият същността на конфликта, да дефинират действителните си интереси и потребности, да предлагат и изследват всички възможности за разрешаване на спора, да постигнат взаимноудовлетворително споразумение. Медиаторът не е съдия, арбитър или адвокат на страните.

Той не решава спора и не дава правни, психологически или други професионални съвети.

Медиацията е приложима на всеки етап от спора: непосредствено след възникването му; преди отнасянето му пред съда; във всеки етап на съдебното производство. Всъщност медиацията предхожда съдебния процес.

През декември 2004г. беше приет Закон за медиацията, а през юни 2005г. Министърът на правосъдието утвърди Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и Единен регистър на медиаторите. Създадена е нормативната база за утвърждаване и практикуване на медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове.